Относно тази игра

В Hotel 188 няма чудовища, които те преследват, нито евтини уплахи. Страхът идва от атмосферата, тишината, звука на собствените ти стъпки... и от онова постоянно усещане, че нещо не е наред.​

Събуждаш се на място, което не разпознаваш. Времето не напредва, стаите изглеждат еднакви, но различни всеки път, когато се връщаш в тях, и единственият път е напред... въпреки че нямаш представа къде е "напред". Скоро дезориентацията става част от пътуването. Започваш да се губиш, да се съмняваш в себе си, да се чудиш дали трябва да продължиш да играеш или да затвориш играта за малко. Това е истинското преживяване на Backrooms. Не е просто гледане, а усещане по кожата.​

Hotel 188 не е просто безцелно ходене. По пътя ще срещнеш малки пъзели, които не са там просто така. Те са част от света, интегрирани с околната среда и те карат да мислиш, да се връщаш назад, да наблюдаваш повече, отколкото си мислил, че е необходимо. Не са невъзможни, но са проектирани да се вмъкнат под кожата ти, точно когато си мислил, че вече разбираш какво се случва.​

Всеки звук, всяка мигаща светлина, всяка стая, която изглежда еднаква, но вече не е... всичко е направено, за да почувстваш, че този "хотел" има собствен живот. И най-лошото е, че не знаеш дали иска да излезеш... или да останеш.​

Hotel 188 е за тези, които търсят нещо повече от обикновена игра на ужасите. Това е за онези, които искат да изпитат истинската тревога на Backrooms, да се изгубят в тях, да се разочароват и все пак да продължат да изследват. Защото знаеш, че някъде в този лабиринт има изход... или не?​